Безопасното участие в движението е съвместна отговорност на неговите създатели, организатори и потребители. Политиката за пътна безопасност следва да се реализира и през отраслите като енергетика, околна среда, здравеопазване, наука и образование, нови технологии, застраховане, търговия, и др. Споделената отговорност изисква конкретни действия на държавните институции, регионалните и общински власти, неправителствените организации, частния сектор и гражданското общество. Безопасността по пътищата се измерва с показатели за пътнотранспортни произшествия (ПТП) и свързаните с тях причини и последици. В страните от ЕС националните статистически служби предоставят определена стандартизирана информация за безопасността по пътищата, която основно е използвана за анализ на ситуацията в ТГР България-Румъния.

Въпреки стандартизацията на информацията в рамките на Евростат, съществуват национални особености, които предпоставят начина за извършване на анализа. След събиране на информация и данни за безопасността на пътищата в ТГР България-Румъния се установиха следните специфични особености:

• В Румъния съществува по-дълъг статистически ред на основната информация, свързана с ПТП, убитите и ранените при ПТП, причините за тях и т.н. Той започва от 1997-1999 г., докато в България такава информация се публикува от 2006 г. насам.
• За разлика от Румъния, където дезагрегацията на информацията за безопасност по пътищата на регионално равнище обхваща само няколко показателя – брой на ПТП и пострадали от ПТП – общо, убити и ранени, в България тези показатели са много повече и освен посочените за Румъния съдържат още и данни за броя на пострадалите на общинско равнище, разпределение на ПТП на областно равнище по населени места, видове населени места – градове и села, извън населени места, месеци и дни на седмицата, и т.н. а на пострадалите по възрастова структура, по ден от седмицата и т.н.
• Мащабите в двете страни са различни. През 2017 г. в населението в осемте области на България е 1376170 души, докато в Румъния седемте области на ТГР имат население от 3161902 души, което е около 2,5 пъти повече. Освен това делът в националното равнище е друг. В България този дял е 20% за 2017 г., докато в Румъния той е 14%.

Основните проблеми свързани с безопасността на движението по пътищата и транспортните условия в трансграничния район са износената и нерелевантна на съвременните условия транспортна инфраструктура, липсата на автомагистрални пътища, наличието на стари и износени превозни средства и не на последно място неспазването на правилата за движение по пътищата и незадоволителния контрол в тази връзка.

За да се осигури пътна безопасност и подобряване на транспортните условия за всички видове транспорт са необходими съгласувани действия от двете страни Румъния и България в няколко основни направления:

• Рехабилитация и модернизация на транспортната инфраструктура (пътна инфраструктура, ж.п., пристанищна инфраструктура);
• Изграждане /доизграждане/ на автомагистрални пътища;
• Изграждане на интелигентни транспортни системи (ИТС);
• Засилване контролните дейности по пътните артерии най-вече чрез пасивни мерки посредством контролно оборудване.

Проблем с трансграничен характер оказващ допълнително негативно влияние върху безопасността на движение и транспортните условия е факта, че наличната транспортна мрежа в трансграничния район България–Румъния не осигурява добра свързаност, както между двете държави, така и лесен достъп на пограничните райони до двата TEN-T коридора свързващи Централна и Северна Европа с югоизточната част на континента и Близкия изток.

Недостатъчна е и свързаността на регионалната транспортна инфраструктура с главните национални коридори. Това води до претоварване и бързо износване на съществуващата свързваща инфраструктура и повишаване риска от ПТП и други транспортни инциденти.

За подобряване свързаността и повишаване на нивото на безопасност на транспорта в региона са необходими съвместни усилия на двете държави в следните приоритетни направления:

• Изграждане на нови транспортни връзки (мостове над р. Дунав) между България и Румъния;
• Изграждане, реконструкция и модернизация на фериботни връзки (вкл. пристанищната инфраструктура);
• Подобряване на пропускателната способност на ГКПП между България и Румъния, особено при Дунав мост „Русе – Гюргево“;
• Подобряване на корабоплаването по река Дунав;
• Изграждане на „Дунавски панорамен път“ – реконструиране и ремонт на паралелните на реката пътни участъци от Видин до Силистра и подобряване инфраструктурата в румънската част на пътната инфраструктура;
• Изграждане на веломаршрут и велоалеи по крайбрежната ивица от Видин до Силистра – Дунавска велопътека (част от трансевропейската велосипедна алея по река Дунав).

За осигуряването на пътна безопасност и оптимизиране транспортните условия в трансграничния регион са необходими съгласувани и координирани действия от страна на Румъния и България по формиране и прилагане на политиките в сектор транспорт на национално, регионално и местно ниво. Такива целенасочени съвместни усилия ще доведат намаляване броя на ПТП, изграждане и развитие на модерна транспортната инфраструктура и увеличаване привлекателността на региона.

Загубените човешки животи по европейските пътища поради пътнотранспортни произшествия все още са едно от най-опасните и скъпи за държавите-членки явления за хората в ЕС дори през 2020 г. Тъй като първата цел на ЕС за намаляване на броя на смъртните случаи по пътищата беше въведена през 2001 г., трите балтийски държави са постигнали най-високи намаления. Латвия намали броя на смъртните случаи по пътищата със 76%, а Литва и Естония със 74% (фиг. 1). Следват ги Испания и Люксембург с 69% намаление и Ирландия с 66% намаление. Напредъкът обаче е бавен в Румъния с 24% намаление, България с 38% и Холандия с 39%:

Фигура 1. Относителна промяна в смъртните случаи по пътищата между 2001 и 2019 г. (източник: 14-ти доклад на индекса за безопасност на движението по пътищата, EC, 2020)

Тъй като първата цел на ЕС за намаляване на броя на смъртните случаи по пътищата беше въведена през 2001 г., трите балтийски държави постигнаха най-голямо намаление. Латвия намали броя на смъртните случаи по пътищата със 76%, а Литва и Естония със 74%. Следват ги Испания и Люксембург с 69% намаление и Ирландия с 66% намаление. Напредъкът обаче е бавен в Румъния с 24% намаление, България с 38% и Холандия с 39%.

В ЕС27 общото ниво на смъртност по пътищата е било 51 смъртни случая на милион жители през 2019 г., в сравнение с 68 на милион през 2010 г. Смъртността в страните с ПИН все още се различава с фактор около четири между групите страни с най-висок и най-ниският риск. Норвегия остава лидер сред страните с ПИН с 20 смъртни случая на милион жители, следвана от Швеция и Швейцария с по-малко от 22 смъртни случая на милион жители през 2019 г. Тези страни също са сред лидерите по отношение на пътния риск. В Ирландия, Великобритания и Малта смъртността е под 33 на милион. Най-високата смъртност по пътищата е в Румъния и България със съответно 96 и 90 смъртни случая на милион жители, на таблицата:

Таблица 1. Смъртни случаи на път на милион жители през 2010 и 2019 г.