Трансграничният регион България-Румъния е достъпен благодарение на плавателната река Дунав, явяваща се част от VII-ми общоевропейски транспортен коридор, който чрез Черноморския канал свързва пристанище „Констанца“ с промишлените центрове в Западна Европа и с пристанище „Ротердам“. От своя страна той се пресича от два коридора TEN-T, свързващи Централна и Северна Европа с югоизточната част на континента и Близкия изток. Река Дунав представлява, от друга страна, плътна граница между двете държави, поради липсата на естествена инфраструктура за прекосяване на реката, което затруднява трансграничното сътрудничество и социално-икономическата интеграция на територията.

Вътрешните пристанища улесняват комбинирането на видовете транспорт – вътрешни водни пътища, пътища и железопътни линии работещи като мултимодални логистични вериги. Железопътният и шосейният транспорт действат като партньори на водния транспорт за трансфер на товари и пътници преди и след пристанищата изпълняващи ролята на основен интерфейс. През последните няколко десетилетия пристанищата на река Дунав претърпяха съществена трансформация от конвенционалните вътрешни пристанища до модерни логистични центрове. В допълнение към основната си функция като претоварващи центрове и места за съхранение, днес пристанищата предлагат широк набор от логистични услуги, включително въвеждане в експлоатация, дистрибуция и логистика на проектите. Поради факта, че те служат като производствени обекти, както и центрове за събиране и разпределение на товари, те са изключително добре интегрирани в регионалните икономики и допринасят значително за икономическия растеж и създаването на заетост. Трите най-важни пристанищни зони по отношение на количествата претоварване на река Дунав са Измаил (Украйна), Линц (Австрия) и Галати (Румъния). Пристанището на Констанца в Румъния заема специално място. То е свързано с Дунав чрез канала Дунав-Черно море и играе важна роля като портал за пренос на товари за Черно море, като по този начин улеснява търговията с Азия, Близкия изток и Черноморския регион (Фигура 1).

Фигура 1. Достъпност и свързаност на трансграничния регион България-Румъния

Общата дължина на пътищата в зоната за коопериране е 16 511 км, като включва областните и общинските пътища. Общата гъстота на обществените пътища е 22.95 км/ 100 кв.км, което е много малко, сравнено със средното EU25 от 110 км/ 100 кв.км. Гъстотата на пътищата по протежението на р. Дунав е далеч под националното ниво. Второстепенната и третостепенна мрежа е изостанала по цялото протежение на зоната и е слабо поддържана, като се отчита висок риск от произшествия. Освен това, определени пътища са предразположени към наводнения, в по-голяма степен тези, които са от румънската страна на р. Дунав. Много пътища имат недостатъчен капацитет, което води до претоварване и съответно, увеличава времето за пътуване, оперативните разходи на превозното средство, аварии и екологични щети.

Гъстотата на функциониращата железопътна мрежа е приблизително от 46.1 км на 1000 кв.км в Румъния и 38.9 км на 1000 кв.км в България, което е под средното на страните от EС (65 км/1000 кв.км), като това ги поставя на последните две места сред мрежите в Европейския съюз. Основната връзка на железните пътища между Румъния и България пресича река Дунав по моста „Гюргево-Русе“, а другата железопътна линия между Негру Вода и Кардам отчита намален трафик (само товарни и пътнически влакове).

От анализа на качеството на пътната и железопътната инфраструктура и на транспортните услуги в двете държави е видно, че те се намират по-назад в европейската класация, въпреки че наземният транспорт има най-голям дял както в Румъния, така и в България.

Регионът се обслужва от 4 международни летища в Румъния: „Констанца“ (важен през летния сезон, когато приема полети от Париж, Страсбург, Люксембург, Бергамо, Пиза и др.), „Крайова“ (полети от Лондон, Кьолн/Бон, Бергамо и др.), „Букурещ-Отопени“ и „Аурел Влайку“ , намиращи се най-близо до границата. В България, най-близките летища са в София и Варна, но голяма част от населението в българския пограничен район често редовно използва летището в Букурещ.

Наличната транспортна мрежа не осигурява добра свързаност между двете държави, нито лесен достъп на пограничните райони до коридорите TEN-T и главните национални коридори. Фактически през трансграничната територия преминава само една автомагистрала „Букурещ – Констанца“ (220 км). Това пречи на развитието на интермодални възли, които са от жизнено значение за използване на потенциала на река Дунав за корабоплаване и за икономическото развитие на района.

1.1.1. Гранична инфраструктура между България и Румъния

Границата между двете държави е с дължина 610 км, от които 470 км е водната граница по река Дунав. Границата между Румъния и България се намира между Пристол (окръг Мехединци, Румъния) на запад и (окръг Констанца, Румъния) на изток, на разстояние от 631.3 км.

Речната граница е вътрешно-водния път по участъка на река Дунав с дължина 470 км (от километър 845,650 до километър 374,100), ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908 г. Границата е между градовете Видин (България) и Силистра (България), респективно Калафат и Кълъраш (Румъния). Река Дунав създава големи възможности за развитие на водния транспорт. Тя е най-големият международен речен път, чрез който България се свързва със страните от Западна и Източна Европа. Това създава условия за оживени търговски връзки с тези страни, големи възможности за туризъм, както и за други икономически дейности. В проучвания регион се намира важният коридор за икономическо развитие Букурещ-Гюргево-Русе-Велико Търново, който следва да бъде оползотворен. Има и двойки градове от двете страни на река Дунав: Видин – Калафат, Бекет -Оряхово, Турну Мъгуреле – Никопол, Кълъраш – Силистра, които могат значително да допринесат чрез сътрудничеството си за постигане на целите за регионално развитие, следвайки утвърдения пример за сътрудничество между Гюргево и Русе. Допълнителни ползи за региона могат да бъдат извлечени и от неговото културно и териториално разнообразие. Трансграничният регион България-Румъния е достъпен предимно чрез плавателната река Дунав, явяваща се част от VII-ми общоевропейски транспортен коридор, който чрез Черноморския канал свързва пристанище „Констанца“ с промишлените центрове в Западна Европа и с пристанище „Ротердам“. От своя страна той се пресича от два коридора TEN-T, свързващи Централна и Северна Европa с югоизточната част на континента и Близкия изток. Река Дунав представлява, от друга страна, плътна граница между двете страни България и Румъния, поради недостатъчно развита инфраструктура за прекосяване на реката, което затруднява трансграничното сътрудничество и социално-икономическата интеграция на територията.

Сухопътната граница е с дължина 139.1 км, като преминава през Добруджа, между Кълъраш – Силистра и Черно море, отделя окръг Констанца (Румъния) от областите Силистра и Добрич (България) между река Дунав и Черно море. Започва от гр. Силистра и завършва до румънското село Вама веке, разположено на черноморския бряг. Равнинният релеф на Добруджа позволява прокарването на шосейни и железопътни пътища. Тази граница се пресича от железопътната линия „Разделна – Кардам – Меджидия – Унгени“ /най-късият път между България и ОНД/ и шосейния път „Истанбул – Бургас – Варна – Констанца“. Тук преминават електропровод от Украйна и газопровод от Русия.

Морската граница е с дължина 22.2 км, обхваща ивица от крайбрежните води с ширина 20 км. Развитието на морската граница е свързано и с редица проблеми. На първо място това е тежкото екологично състояние на Черно море, предизвикано от големите реки Дунав, Днепър, Днестър и други. Немалък дял в замърсяването имат и отпадъчните крайбрежни води. Поради ограничената самопречиствателна способност на морето, силно е намаляло рибното богатство, а промените в биоценозата заемат застрашителни размери. Освен това недостатъчни са транспортните връзки в българската част с вътрешността на региона, което довежда до недостатъчно използване на крайбрежните земи.

1.1.2. Инфраструктури за преминаване на границата между България и Румъния

Съществуват три типа инфраструктури за преминаване на границата: речна, сухоземна и въздушна (Таблица 1).

Сериозна бариера по пътя на кооперирането представлява отсъствието на пунктове за преминаване на границата. По протежението на тези 470 км на река Дунав съществуват два моста, сухоземни, като единият е и железопътен, а повечето точки за преминаване са с ферибот.

Таблица 1. Инфраструктурни обекти за преминаване на границата между България и Румъния

Освен четирите международни летища от румънска страна, добра перспектива за регионално развитие представлява летището Тузла в окръг Констанца. Потенциал за развитие има и в двете летища, функциониращи в българската част от трансграничния регион – Горна Оряховица и Русе.

Данните, свързани с движението на пътници и честотата на пресичане на контролно-пропускателните пунктове, отчитат умерени нива, като по-малко от 61% от преминалите границата са с румънски или български произход. Изключенията са на моста „Русе-Гюргево“ и моста „Видин-Калафат“ над р. Дунав, които са най-използваните точки за преминаване на границата от румънския, българския и интернационалния трафик.

През предприсъединителния период са извършени подобрения на съоръженията за преминаване на границата с подкрепата на фонд ФАР ТГС (1999-2004 г.). Извършена е рехабилитация на железопътната инфраструктура и дейности, свързани с безопасността на инфраструктурата на моста „Гюргево- Русе“. Изпълнени са два огледални проекта от двете страни на границата за подобряване свързаността чрез фериботни връзки и граничните пунктове Никопол (България) – Турну Магуреле (Румъния) и Силистра (България) – Кълъраш (Румъния).

Въпреки, че река Дунав има функцията на главна артерия на европейската транспортна система, то тя има по-малко значение от очакваното в икономиката и в транспорта в трансграничния регион. Към момента се използва само 10-15% от транспортния й капацитет. Важна за развитието на речната транспортна ос „Рейн/Маас – Мейн – Дунав“ (Приоритетна ос TEN-T), която е основен маршрут за превоз на стоки, свързващ пристанище „Ротердам“ от Северно море с Черно море (особено Констанца и българските пристанища), както и речните пристанища, намиращи се по вътрешноводния път.

Основен проблем е пропускателната способност на ГКПП между България и Румъния, особено при Дунав мост „Русе–Гюргево“, най-често за изходящия и входящия от и за Република България трафик на товарни, а не рядко и на пътнически МПС. Според преписка на Българо-румънска търговско промишлена палата (БРТПП) е необходимо да се предприемат мерки за разширяване на ГКПП при Русе и да се открие нов контролно-пропускателен пункт от българската страна на моста. Съществуват възможности, които трябва да се анализират, за откриване на нови фериботни линии, които частично биха могли да отнемат трафика от Дунав мост при Русе – Гюргево. БРТПП разполага с информация за съществуващ интерес и готовност от страна на инвеститори, но е необходима координация за обследване на възможностите и организиране на контролно-пропускателните пунктове.

Дунав мост „Русе–Гюргево“ (за железопътен и автомобилен транспорт) е изграден преди близо 60 години и осигурява връзката с държавите от Западна, Централна и Източна Европа, Гърция, Турция и Близкия Изток. Изключително интензивно е движението на железопътния и автомобилния транспорт.

В резултат на дългогодишната експлоатация пътната инфраструктура непосредствено в зоната на ГКПП „Дунав мост“ е в изключително лошото състояние и се нуждае както от ремонт, така и от цялостна реорганизация на движението, естетизиране на околните пространства, изграждане на паркинги, поставяне на хоризонтална и вертикална маркировка и сигнализация. Самият мост има остра нужда от основен ремонт на пътната част и модернизиране на осветлението.

Окръг Гюргево разполага със система от обществени пътища, формирана от държавни (национални) пътища – 310 км, окръжни пътища – 538 км, общински пътища – 336 км, съответно 34 моста по трасетата на окръжни пътища (с дължина 2 210 м) и 20 моста по трасетата на общински пътища (1 054.81 м).

Пътната инфраструктура на окръга е съставена от:

• DN5 (E70, E85) (Букурещ – Гюргево-митница – България);
• DN6 (Букурещ – Александрия – Крайова – Тимишоара);
• E81 (A1: Букурещ – Питещ);
• DN5B (Гюргево – Гимпац);
• DN61 (Гайещ – Гимпац);
• DN5C (Гюргево – Зимнич);
• DN41 (Гюргево – Плопшору – Олтеница);
• DN5A/DN5 (Адунаци Копачен – Градищя – Миронещ – Хотареле);
• DN41 (Гряка).

Близостта до Букурещ осигурява бърз достъп до летищата „Отопен“ и „Беняса“. Дължината на железопътните линиите, които пресичат окръга е 47 км, а електрифицираната част от железопътната линия е с дължина 24 км, като осигурява връзката на Телеорман (Виделе) с Букурещ и с Русе.

Най-важните обществени пътища, които пресичат окръг Гюргево и осъществяват връзка между най-важните точки от държавните и европейските пътища са представени в таблица 7.

Таблица 7. Важни пътища за обществен транспорт, минаващи през окръг Гюргево

Според съществуващи проучвания пътната мрежа и мостовете в окръг Гюргево се нуждаят от модернизация, ремонти и рехабилитация, както следва:

• Окръжни пътища: модернизация – 136.62 км, ремонт и рехабилитация – 133.863 км;
• Общински пътища: модернизация – 130.761 км, ремонт и рехабилитация – 55.686 км;
• От общо 846.315 км окръжни и общински пътища, 267.381 км се нуждаят от модернизация, а 189.549 км се нуждаят от ремонти и рехабилитация.
• От 34 моста в окръга, 11 се нуждаят от капиталов ремонт;
• Техническото състояние на DN5A е неподходящо за поемане на транспортни потоци;
• Железопътният мост над река Арджеш е силно аварирал от унищожаване на съоръженията за безопасност при катастрофа през 2008 г.

В Окръг Гюргео към 31.12.2017 г. 79.39% от мрежата от обществени пътища е модернизирана – 940 км, а мрежата от окръжни и общински пътища е модернизирана на 73.11% от общата дължина (639 км). Окръжните и общинските пътища имат леки пътни настилки на 73 км (по последна официална информация от 2015г.), на чакъл са 86 км. и на пръст са 30 км. (информация от НСИ, Румъния към 31.12.2017г.)

В окръг Гюргево услуги за обществен транспорт се предоставят само в община Гюргево, а за останалите 6 окръга в региона на Южна Мунтения общественият транспорт e представен от 18 градски системи (UAT).